След като се превърна в глобална фигура със забележителната си, по-гъвкава "шведска стратегия" за справяне с КОВИД-19, бившият главен епидемиолог на скандинавската страна Андерс Тегнел прави дисекция на предприетите по онова време мерки в книга, публикувана днес, предаде АФП.

"Ние не бяхме някакъв анархистичен рай. Ние бяхме просто компания, която се опитваше да намери добри средства да се справи със ситуацията по най-ефективния за нас начин", казва Тегнел в интервю за агенцията.

Когато коронавирусът изненада света през 2020 г. и държавите започнаха една по една да затварят различни части на обществото, една от тях се открои - Швеция. 

Скандинавското кралство избра по-либерален подход. Без локдаун, затваряне на училища, задължителни маски. Акцентът беше поставен върху индивидуалната отговорност и препоръките. 

Този избор предизвика оживени дебати в чужбина, като някои го сочеха като контрапример, а други - противници на изолацията, го приветстваха. 

"Очевидно много хора изтълкуваха доброволния характер на тази стратегия като пасивен подход. Това е недоразумение", пише бившият главен епидемиолог.

Озаглавена "Tankar efter en pandemi" ("Размисли след пандемия"), книгата от 280 страници отразява характера на самия човек: формулите са внимателни и прагматични, а всеки етап от стратегията е изучен до дъно и методично обяснен.  

"По принцип вярвах, че хората могат да се справят сами", казва Тегнел, за да обясни избора на Швеция да прибегне до препоръки, а не до принудителни мерки.  

"Не сме принуждавали никого да прави каквото и да било, но станахме свидетели на огромно уважение към нашите препоръки", допълва той.

Неусетно превърнал се във водеща фигура на тази стратегия, Тегнел не скрива изумлението си от смъртните заплахи, които е получавал, но уточнява, че мнозинството шведи са го подкрепили. "За първи път нашата администрация получи толкова много цветя!", разказва той. 

По време на първата вълна на пандемията Швеция е сред най-засегнатите страни, по-специално заради големия брой жертви в домовете за стари хора, където между 1 март и 30 септември 2020 г. починаха 2780 души, според официалните данни. 

Международните сравнения са деликатни поради различните критерии за отчитане, но според "Нашият свят в данни" Швеция се е справила по-добре от ЕС като цяло - 2365 смъртни случая на милион жители в края на октомври в сравнение с 2767.

"Ние наистина трябва да подобрим качеството на грижите в нашите домове за възрастни хора", признава Андерс Тегнел, който описва "катастрофалната ситуация" в книгата си.

В началото на пандемията епидемиологът смята, че в Швеция ще бъде по-лесно да се полагат грижи за възрастните хора, отколкото на други места в Европа, защото всички те са събрани на едно точно определено място. "Напълно сгреших", признава той.

Друга особеност на Швеция по време на пандемията е минималното използване на маски, което никога не е било препоръчвано от властите, освен в обществения транспорт по време на втората вълна.   

"Много страни в Азия използват маски на обществени места от десетилетия, за да ограничат разпространението на вируса по време на грипния сезон. Дали през всичките тези години са били на грешен път? Не беше моя роля да преценя", обяснява лекарят.

"Но при всички изследвания не можах да намеря доказателства, че това е довело до промяна към по-добро", допълва той.

В желанието си да извлече поуки от обществения отговор на КОВИД-19, Тегнел призовава всяка организация да направи равносметка на този период и да документира всичко.
       
Реакциите и изводите ще бъдат безценни, защото според него нова пандемия е неизбежна "през следващите няколко десетилетия".
       
"В много части на света населението се увеличава. Започваме да обитаваме райони, където никога преди това не сме били, и в тях е много вероятно да се появят нови видове вируси, които никога не сме виждали", отбелязва той.

И така, подготвени ли сме? "Малко по-добре подготвени, отколкото бяхме за КОВИД-19. Но има още много работа за вършене", казва Андерс Тегнел.